РАЗВЍКВАМ СЕ, -аш се, несв.; развѝкам се, -аш се, св., непрех. 1. Започвам силно да викам, да крещя. Генералът викаше, гласът на готвачката едвам се долавяше в паузите между гръмки ругатни, .. Методи не можеше да разбере какво се е случило, та генералът така се е развикал. М. Грубешлиева, ПП, 232-233. А една нощ .. тя [баба] беше видяла в нашия двор да прескачат оградата двама души — мъж и жена. Баба отвори прозореца, развика се и крадците избягаха. К. Калчев, ПИЖ, 45. Мария изтича на двора, развика се на децата да се приберат. К. Петканов, СВ, 197. Развикват се „Ура!“ и „Да живей!“ / и всеки дига чаша и се смей. К. Христов, ЧБ, 243.
2. Разш. Разг. Започвам да изразявам недоволството си, несъгласието си с някого или с нещо. Той [Юрталана] повика лекаря. Този лекар беше нов, той току-що беше приел участъковата служба и не познаваше още добре хората, та се развика, че тежките материални условия и скъпото лечение съсипват народа. Г. Караславов, С, 182. Тези млади от нищо не са доволни, .. На последне време са се развикали и срещу комисарите, и то срещу най-добрите от тях. В. Пундев, Ч, СбПер. п I, 99.